Обичан съм от по-малката сестра на главния герой, но тя е истинска яндере.

Главният герой и днес се труди усърдно върху създаването на своя харем. Поради причината, че живея близо до него, от малък съм принуден да му бъда приятел против волята си. Каквото и да правя, винаги ме сравняват с главния герой и дните ми минават в това да бъда обект на разочарование. Въпреки това, самият той не е с лош характер, напротив – той е типичен „янки“ (популярен и общителен). Именно затова аз, който нямам никакви забележителни качества, изпъквам още повече по негативен начин. Такъв бях аз, когато един ден получих любовно писмо. Отворих го и вътре пишеше: „Харесвам те. Днес след училище те чакам зад сградата“. Въпреки че не ми е присъщо, се почувствах на седмото небе. — Но реалността е жестока. Човекът, който ме чакаше, каза: „Е, ти кой си?“. Оказа се, че е объркала шкафчето за обувки и е извикала мен вместо човека, на когото е искала да се обясни. На следващия ден в шкафчето ми за обувки имаше още едно любовно писмо. В него пишеше: „Знам всичко за теб“.