Стодневно кафе

[Обновява се всяка втора и четвърта сряда от месеца] „Спомените отиват в миналото, мечтите – в бъдещето, отвеждайки ме със себе си“ – Сяомин, момиче с корени в Япония и Тайван, напуска позната Япония и прекосява морето, за да учи в университета в родината на покойния си баща, Тайван. Животът на място без близки обаче е суров, търсенето на квартира се оказва трудно и тя остава безпомощна точно преди церемонията по откриването на учебната година. Изгубена, тя попада в Баозанган – селище, в което историята на Тайпе тихо диша. За кафенето „Стодневно кафе“, сгушено в задните улички, се носят слухове за странна градска легенда, според която то „решава проблемите на посетителите си“. Заведението, управлявано от собственика Мон, не е просто място за отдих, а „изследователски институт на мечтите“, който проследява спомените на хората. „Защо покойният ми баща ми говори чрез сънищата?“ – Водена от спомена за пеперудата „Асагимадара“, която прекосява 2000 километра над морето, Сяомин започва пътешествие през времето и пространството, обикаляйки своя „Дворец на паметта“. Една леко магическа тайванска хуманна фентъзи история от Гао Йен, автор на „Зелена песен – Събиране на мусонните ветрове“ и „Пролука“.