След като сложих интелигентната си старша колежка от литературния клуб на коленете си, тя започна да сяда там всеки ден.

Един ден столовете в литературния клуб бяха дадени назаем на друг клуб, оставяйки само един стол. Шо и Юзу се скараха леко, отстъпвайки си стола. Всеки искаше другият да седне повече от себе си. Тяхната доброта ги доведе до задънена улица, като никой не отстъпваше, и в крайна сметка мнението на Юзу надделя, оставяйки Шо да седи сам на стола. Шо се чувстваше зле, че само той седи, но тогава му хрумна идея: „Ами ако аз, седнал на стола, стана стол и накарам Юзу-семпай да седне на коленете ми?“