Старото куче и аз

„Самотно е, но не е тъжно.“ Читателите, които се разплакват от топлите спомени, оставени от кучетата им, са безброй. Антология от есета, описващи последните мигове на пет двойки стари кучета и техните стопани. -Глава 1- Мей, шетландска овчарка, която винаги обръщаше коремчето си, за да ме развесели, когато не бях в настроение. „Дори когато остаря и трябваше да се откажем от лечението, и дори когато едва се движеше, ти отчаяно се опитваше да покажеш коремчето си, за да ме развеселиш.“ -Глава 2- Кели, той пудел, който се нуждаеше от дългосрочни грижи. „Колкото и трудни да бяха грижите, когато Кели кихнеше, знаех, че все още е добре, и това ми даваше сили да продължа.“ -Глава 3- Коко, смесица от лабрадор ретривър и стандартен пудел, палаво куче, което не слушаше. „За мен, която винаги се стремях към съвършенство, дните с теб, прекарани в калта, са безценно съкровище.“ Включва пет истински истории, базирани на личния опит на автора Ирико Аоиро и интервюта. Нежна история за любовта, която ще ви накара да поискате да видите онова същество, което е преминало през дъговия мост, и да изразите благодарност към любимеца, който е до вас сега.